Към ТРЕТА ЧАСТ

Събирателен съд (бидон)

Събирателният съд от поливната система трябва да е непрозрачен или защитен от светлина, за да се избегне развитието на едноклетъчни водорасли в него, които задръстват и филтъра, и капкомерите. Освен това водата в бидона не трябва да се нагрява от слънцето – поливането с прегряла вода е пагубно за растенията. За тази цел събирателният съд се покрива с поцинкован екран или се обвива с метална топлоизолация, например с фолио-инсол.

Капакът на съда трябва да е плътен, с въздушен дренаж, за да не попадат прах и спори от микроорганизми в него. Кранът за подаване на вода трябва да е на 10-15 см от дъното на съда, застоялата вода на дъното трябва да се изпомпва или излива периодично. Колкото до обема на събирателния съд, той се пресмята спрямо потребностите на растенията от вода, предполагаемото средно количество валежи в съответната местност и периодичността на неговото пълнене.

Контролер

Контролерът за поливане се смята за лукс, който обикновеният човек не може да си позволи. Това е вярно, ако говорим за скъпите такива, но се продават битови контролери за напояване на много достъпни цени. Те позволяват да се задава време и продължителност на поливането. Малко по-скъпите модели имат и датчик за влажност на почвата и пропускат поливане, ако влагата е достатъчна. Може да си закупите и датчик за валежи, с тях ще се пропуска поливането при дъжд. С такъв контролер можете съвсем спокойно да си изградите оранжерия, която няма нужда да се обслужва ежедневно – 3 по 6 метра със събирателен съд от 200 литра. Между другото, пак ще се върнем към капковото напояване за оранжерия.

Може ли да се регулира и контролира поливането на растенията при система за капково напояване?

Филтър

Филтърът за капковото напояване като цяло е такъв, какъвто е и водопроводният, но трябва да филтрира по-добре, да не се замърсява много често. Най-много се използват следните типове филтри за вода за поливане:

  • Мрежести – най-елементарните и евтините, но се замърсяват бързо. Ще се налага да ги подменяте най-малко веднъж седмично, може дори и да трябва да е след всяко поливане, зависи от качеството на водата. Ако твърдостта на водата е над 16 немски градуса (максимално допустимото по санитарните норми е 29 градуса), ще излязат от строя.
  • Дискови – малко по-скъпи, но ще трябва да сменяте патрона на филтъра 2-3 пъти в сезона, може дори да не е и всеки сезон. Те се използват най-много.
  • Турбинни – най-скъпите, но пречистват водата най-добре. Не се изискват консумативи, филтърът се почиства, като се отваря дренажната тапа и мръсотията се излива.

Торови инжектори

Тук няма нужда да се вглъбяваме в тънкостите на аграрната химия, но трябва да знаете това – не е правилно да изливате торове в събирателния съд. Подхранването на растения, предназначени за ядене, трябва да е порцирано при поливането. Затова е необходим торов инжектор.

Първо, водата трябва да се прекара до инжектора чрез 2 паралелни разклонения. Освен входни вентили, по тях трябва да има и вентили преди инжектора, които позволяват да се отсече разклонението от двете страни. Ако няма помпа в системата, най-добре поставете две устройства след крана за водата, след това тройник, а инжектора – веднага след него.

Защо трябва да е толкова сложно?

Първо, пречиствателното устройство ще се замърси напълно, към растенията ще тръгне концентриран торов разтвор, от който те ще „изгорят“. А при частично замърсяване ще се отложат нитрати. Затова разклоненията на двойното пречистващо устройство трябва да се отсичат периодично и да се проверяват, ако е необходимо, филтърът и тръбите да се почистват.

Второ, схемата на инжектиране на торове при капково напояване зависи от типа на системата и от начина на нейното захранване.

При системите с ниско налягане се използват елементарни инжектори с миникран. При захранване на водопровода, който осигурява стабилно „битово“ налягане от 1,65 бара (може да варира в различните местности в страната), се използва малко по-сложна схема, която включва манометър и устройство за регулиране на налягането. В системите с помпа – схемата е с оттичане. При захранване от автономна водоснабдителна система с нестабилно налягане се използва схема с помпа за разтвора с малка мощност. Тя се включва или от контролера, или ръчно според показанията на манометъра.

Забележка: в последния случай и изобщо при нестабилно налягане във водопровода, ако поливаната площ не е много голяма, е най-добре да превърнете цялото капково в такива с ниско налягане с помощта на тоалетно казанче например. Запушва се отворът за пускането на водата, пречистващото устройство се монтира на нивото на ватерлинията на повдигнатия поплавък. Напорът в системата за напояване тогава ще е стабилен.

Продължаваме в ПЕТА ЧАСТ на този материал.