Пелетните котли са още един опит на разработчиците на топлинно техническо оборудване да автоматизират процеса на горене на твърдо гориво, максимално приближавайки го до технологията за горене на въглища в промишлени котли.

Основният принцип, използван при това, се състои в придаване на горивото на форма, удобна за транспортиране и дозиране подаването в зоната на горене.

За тази цел се прави предварителна подготовка на горивото и се произвеждат пелети, наричани още топлинни гранули.

Да си поговорим за пелетите

Пелетите са специален вид биологично гориво, което се получава от дървесните отпадъци, стърготини, торф и отпадъци от селското стопанство. При производството им не се използват никакви слепващи състави и химични вещества.

Технологичният процес е много прост: дървесните отходи се смилят до еднородно състояние, а след това се пресоват. При това се отделя лигнинът, който влиза в състава на дървесината и който има слепващи свойства. Получените гранули са много здрави, запазват формата си при транспортиране и имат високо топлинна способност, съставяща 4500 ккал/кг.


Висококачествените пелети са устойчиви към въздействието на влагата. Но пелетите трябва да се съхраняват в сухо помещение – ако се овлажнят, губят топлинната си способност и не горят добре. Към несъмнените предимства на пелетите трябва да отнесем продължителния им срок на съхранение, който е безкраен, което позволява да се правят запаси във всякакъв обем. Между другото, много по-трудно можем да се запасим с газ или мазут: за тях са необходими специални резервоари и условия за съхранение.

Диаметърът на гранулите (пелетите) е от 5 до 10 мм, а дължината им варира от 10 до 30 мм, което позволява да се механизира и автоматизира процесът на подаване на гориво в котела. Трябва да отбележим, че един кубичен метър пелети тежи около 1500 кг и е достатъчно количество за работа на котел с мощност 20 кВт за 7 дни, което позволява непрекъснато и без участието на човек в студа да се отоплява жилище с площ 200 кв. м. цяла седмица.

Пелетните котли са относително ново технологично оборудване за създаване на топлина, в което като гориво се използват пелети.

Къде са популярни пелетните котли?

Пелетните котли са много разпространени в Европа. При това горивото за тях се купува най-вече на Изток. Основната причина за толкова широката им популярност е тяхната надеждност, безопасност, достъпност и високо ниво на автоматизация, която позволява котлите от този вид да се доближат максимално до оборудването на газ.

Трябва да отбележим, че сред котлите на твърдо гориво само пелетните котли могат да работят в продължение на една седмица без намесата на човека. Точно пелетните котли са залогът за така нареченото „независимо отопление“, което позволява да сме сигурни във възможността да се получи топлина при недостиг или липса на доставяне на природен газ, толкова важни за европейските държави.


Постепенно интересът към пелетните котли се пробужда, още повече, че сега за производството на пелети се използват каменни въглища, което ще позволи увеличаване продължителността на работа на котела с едно зареждане на гориво.

Конструктивни особености

Пелетните котли условно могат да се разделят на няколко части:

  • Горелка;
  • Топлообменник;
  • Транспортьор за подаване на пелетите;
  • Бункер за съхранение на пелетите.

Тази конструкция в значителна степен опростява транспортирането на котела.

Горелка

В пелетните котли се използва обемна горелка, разработена специално за горене на пелети. Горелката осигурява най-пълноценно горене на горивото и висок коефициент на полезно действие на котела. Зареждането с пелети в горелката може да се извършва отгоре или отдолу. При нужда да се гори друг вид твърдо гориво горелката се покрива с лист метал, а след това котелът може да се зарежда с дърва, торф или въглища.

Бункер

За осигуряване подаването на пелети котлите се комплектуват със специални бункери, чийто обем зависи от мощността на котела. При нужда гориво може да се зарежда от помещение, в съседство с помещението с котела, като се оборудва като бункер.

Топлообменници

Котлите имат многопроходни топлообменници, които позволяват да се използва максимално произведената топлина и да се намали температурата на димните газове до 100-200 градуса. Някои котли имат контур за гореща вода.

Подаване на гориво

Зареждането на пелетите в горелката се извършва с помощта на шнеков транспортьор, разделен на две части: ако в първата, по-близката до котела, хранилка пелетите свършват, се включва втори транспортьор и я пълни с пелети. Контролът за наличието на пелети в хранилката се извършва от фотосензор.

Това разделяне на подаването на гориво е необходимо за повишаване нивото на безопасност на котела: ако при зареждането на пелети излезе пламък от горелката, може да изгори всичко само в първия транспортьор.

Как работи котелът на пелети?

При първото стартиране на котела, след като престои, пелетите се зареждат в шнека ръчно. След това се включва система за автоматично регулиране, котелът се разпалва и за почват да се подават гранули в него автоматично. При нагряването на топлоносителя до зададената температура подаването на гранулите спира. При понижаване температурата на топлоносителя подаването на пелети се възобновява и горелката се разпалва автоматично.

Разпалването на котела става с помощта на електрическа спирала, вградена в горелката, или с помощта на струя горещ въздух, подаван от топлинен вентилатор. Скоростта на подаване на пелети се избира автоматично.


При нагряване на топлоносителя до зададената температура транспортьорът спира, подаването на пелети също, а останалите в котела пелети догарят. При понижаване температурата на топлоносителя транспортьорът започва да работи, възобновявайки подаването на пелети в горелката. Ако в нея процесът на горене не е приключил, новата партида пелети се запалва. Ако пелетите са изгорели, котелът се разпалва автоматично.

Залогът за успешната работа на котела е високото качество на системата за автоматичен контрол!

Недостатъци на пелетните котли за отопление

Котелът на пелети е голям и обемист. В конструкцията му задължително присъстват транспортьор и бункер. При това транспортьорът задължително трябва да има поне два хода, което позволява да се пресича изгарянето на гориво при случайно излизане на струя пламък от горелката.

Използването на пелетния котел изисква спазване на специални мерки за безопасност. В частност, трябва да се монтира в помещение, което изключва използването на материали, които могат да изгорят. Бункерът за съхранение на пелетите също трябва да бъде изолиран, за да не попадне в случаен контакт с открит огън при излизане на пламъците от котела.

Единственият недостатък на котела на пелети е високата му цена.