В този материал, който подготвихме специално за Вас, ще откриете информация за манометрите, от кое да се ръководите при избора си, особености на експлоатацията им и други. Освен за манометрите, тази информация се отнася и за вакуумметрите и мановакуумметрите. Макар в статията да се споменава само думата „манометър“, препоръките за избор за тези уреди са еднакви.

Манометър, вакуумметър и мановакуумметър – предназначение

Манометърът е уред, с помощта на който се измерва излишното и вакуумметричното налягане на средите в различни агрегатни състояния. Измерването се прави чрез деформирането на тръбна пружина (бурдонова тръба, манометър на Бурдон), която се намира в корпуса.

Вакуумметър – това е уред, с помощта на който се измерва разреждането на работната среда. Налягането позволява да се контролира чувствителният елемент на уреда – бурдоновата тръба. Стандартите на скалата на вакуумметъра са от – 1 до 0 АТМ. Скалата винаги е отрицателна, тъй като вакуумметрите измерват разреждането. Прави се измерване на налягане по-ниско от атмосферното налягане.


Мановакуумметър – това е уред, с помощта на който се измерва излишното налягане и разреждането на работната среда. Механизмът, който позволява да се прави измерването, е деформацията на бурдоновата тръба.

Какви са разликите между уредите?

Манометърът измерва само положителното налягане, вакуумметърът измерва само отрицателното налягане, мановакуумметърът измерва както отрицателното, така и положителното.

Благодарение на простата конструкция и ниската цена в промишлеността и сферата на домакинството най-разпространени са манометрите на Бурдон.

Манометри – какви видове има?

В зависимост от специализацията на предприятията се появява необходимостта от измерване на различни среди. За тази цел са разработени манометри с различно предназначение.

  • Технически манометри – най-разпространените за измерване на положителното налягане на средата (вода, въздух, газ). Използват се широко в промишлените предприятия. Техническият манометър ще е подходящ, ако уредът няма да се използва в специфични условия.
  • Виброустойчиви манометри – манометрите от този вид се използват в условия на висока вибрация. Устройството позволява да се компенсира вибрационната среда посредством специална конструкция. Използват се широко в помпени станции, компресорни агрегати, автотранспорта, корабите и железопътния транспорт.
  • Устойчиви на корозия манометри – уреди за измерване контрола на налягането в условия на агресивни среди. Детайлите на манометъра са направени от неръждаема стомана, устойчива на въздействието на средите.
  • Прецизни манометри – те са с по-висок клас на прецизност и точност (0,15; 0,25; 0,4; 0,6). Използват се като еталон при проверка и калибриране на уредите за измерване на налягането, а също така с тяхна помощ се измерва налягането в технологичните линии, за които е необходимо възможно най-точно измерване.
  • Амонячни манометри – използват се за измерване на вакуумметричното налягане в агресивни среди, включително и за амоняк. Използват се за хладилни системи. Този тип манометри са направени на основата на устойчиви към корозията манометри, само че са с различен циферблат.
  • Електрически контактни манометри – това са уреди с електро-контактна група. Предназначени са за комутация на контактите в автоматизирана система. Уредът управлява с електрически вериги от устройството, което подава сигнал, чрез затваряне и отваряне на електрически вериги при достигане на определена граница на налягането.
  • Железопътни манометри – този вид манометри е предназначен за измерване и контролиране на налягането в системите (спирачните и т.н.) и инсталациите на подвижни ЖП състави, метро и трамваи и за измерване налягането в хладилни машини и хладилни автомобили.

Какво трябва да имате предвид при избор на манометър?

Какво са параметрите, които трябва да вземете предвид при избор на манометър? Тази информация е необходима, ако няма уред от съответната марка или необходимият Ви уред не Ви е достъпен и трябва да изберете негов аналог.

Диапазон на измерването

Това е най-важният параметър.

  • Стандартните диапазони на налягането на манометрите е: 0-1, 0-1.6, 0-2.5, 0-4, 0-6, 0-10, 1-16, 0-25, 0-40, 0-60, 0-100, 0-160, 0-250, 0-400, 0-600, 0-1000 кгс/см2. 1 кгс/см2=0,980665 бара=0,980665 мПа=98,0665 кПа.
  • Стандартните диапазони за налягане на мановакуумметрите е: от -1 до +0.6; от -1 до +1.5; от -1 до +3; от -1 до +5; от -1 до +9; от -1 до +15; от -1 до +24 кгс/см2=бар=атм=0.1мПа=100кПа.
  • Стандартен ред на диапазона на налягането в вакуумметрите: от -1 до 0 кгс/см2=бар=атм=0.1мПа=100кПа.

Ако се съмнявате с каква скала трябва да е уредът за Вашата цел, при избор на диапазона основният фактор е работното налягане да попадне в диапазона от 1/3 до 2/3 от скалата за измерване. За да бъде работата стабилна, трябва да си купите уред със скала 0-10 атм, тъй като налягането от 5.5 атм попада в диапазона от 1/3 до 2/3 от скалата на 3.3 атм и 6.6 атм съответно.

При условие, че налягането е по-малко от 1/3 от скалата, значително се увеличава рискът налягането да се измерва грешно. Ако пък измерваното налягане е повече от 2/3, уредът работи в претоварен режим, което може да намали срока на служба на манометъра.

Клас на прецизност

Показва допустимия процент неточност в резултатите от измерването на уреда спрямо скалата за измерване.

Има стандартен ред класове за точност за манометрите: 4, 2.5, 1.5, 1, 0.6, 0.4, 0.25, 0.15.

Можете да сметнете неточността на манометъра и сами. Например, ако уредът Ви е на 10 атм и има клас за точност 1.5, допустимата неточност е 1.5% от скалата на измерване (0.15 атм). Ако неточността на манометъра Ви е по-висока от това число, уредът трябва да се смени. Без специално оборудване няма как да се установи, че уредът е неизправен. Само специализирана организация, която има манометър с висок клас на точност, явяващ се еталон, може да установи неизправност на уреда. Проблемният манометър и еталонният уред се свързват към линията за налягането, след което се сравняват показателите им.

Диаметър на манометъра

Този параметър е важен за уредите с кръгъл корпус. Стандартните диаметри са: 40, 50, 63, 80, 100, 150, 160, 250 мм.

Място на щуцера

Възможни са два варианта:

  • Радиално разположение – съединяващият щуцер излиза отдолу на манометъра.
  • Задно разположение – щуцерът е отзад на уреда.

Съединителна резба

За манометрите най-характерни са метричната и тръбната видове резба. Стандартните видове резби са: М10х1, М12х1.5, М20х1.5, G1/8, G1/4, G1/2.

Интервал за сверяване на уреда

Това е срокът, след който трябва да се провери манометърът. Новите уреди имат първична заводска проверка. За това свидетелства клеймото на производителя, което се намира на циферблата или на корпуса на манометъра, и отметката в документа на уреда.


Първична проверка се прави на 1 или на 2 години. За манометрите, които се използват с лични цели, проверката не е критична, затова може да се избере всякакъв манометър. За ведомствените обекти – заводи и подобни – след изтичане срока на първичната проверка манометърът подлежи отново на проверка в специализирана организация, която има лиценз за проверка на такива уреди и съответното оборудване за това.

Трябва да знаете, че вторичната проверка по принцип излиза по-скъпо, отколкото да си купите нов уред, или толкова. Освен това се плаща и за доставката на уреда. Ако манометърът не премине вторичната проверка, трябва да платите и за ремонта и последващата му проверка.

Изхождайки от казаното по-горе, препоръчваме:

  • Да си купите манометър, чиято първична проверка е със срок две години.
  • Преди да дадете уреда си за проверка, сметнете всички разходи и преценете дали ще Ви е изгодно. Трябва да сметнете и стойността на вторичната проверка, и заплащането за ремонт, ако е необходим такъв. Например, ако системата е била подложена на хидравличен удар от пулсациите на средата, след 2 години служба по принцип 50% от манометрите не преминават вторична проверка.

Във втората част ще Ви запознаем с условията за използване на манометрите, как се превеждат единиците за налягане и какво трябва да знаете за инсталирането на тези уреди. Вижте всичко това и още ТУК!