Самостоятелният монтаж на мивка технологично е много лесен. Някои съществени нюанси ще опишем по-надолу по раздели.

Санитарните техници също не взимат скъпо за монтаж на мивка, тъй като не е трудно.

Заедно с това умивалникът и кухненската мивка са нещо важно – от тях зависи не само да е хубаво и удобно, а и общата санитарно-хигиенна обстановка в дома Ви. Затова, преди да започнете монтажа или да си поръчате монтаж, трябва да разгледате конструкциите на тези санитарни уреди и да изберете правилно за себе си подходящите. Ще започнем с общите технически особености.

Сифон

Най-елементарният сифон е с S-образна извивка на гофрирания отвеждащ маркуч, обърнат на 90 градуса вертикално. За умивалник това е напълно достатъчно – в мивката не попада използвана тоалетна хартия, ежедневни превръзки и остатъците от чинията.

Как се монтира сифон в умивалник и кухненска мивка?

Но има едно „но“ – при почистване на канала с вендуза гофрираният маркуч играе много и с времето се прокъсва, а при почистване с пневматичен вакуум често се къса веднага. С тел пък изобщо не трябва да се чисти тази тръба. Затова, ако канализацията в дома Ви не е добра и трябва да я отпушвате често, е необходим твърд сифон с ревизия (със свалящ се капак за почистване), а в кухнята е абсолютно необходим.

Твърдите сифони са два вида: коляно със свалящо се капаче (остарели) и сифон-чаша. Последният представлява две концентрични тръби с по-голям и с по-малък диаметър. По-малката се вкарва в голямата с процеп в долната част. Долното капаче на сифона-чаша е отвор с резба; отводът е отстрани.

Почистването на чашата става лесно – слагате си ръкавици, поставяте кофа отдолу, отвъртате долния отвор и цялата мръсотия се излива в кофата. Трябва само да проследите външната тръба да е леко свита отгоре, иначе замърсяванията може да заседнат и ще трябва да ги изровите.

Върхът на еволюцията при сифоните и едновременно при умивалниците лалета е декоративният хромиран сифон с ревизия. Освен всичко друго, той е абсолютно хигиеничен и функционален. Но цената на този сифон е над-обичайното, разклонението за канала под него е само вградено в стената, което също не е евтино, а за монтажа му е необходимо да работи професионалист.

Монтажът на сифон с ревизия винаги се прави, преди да се постави мивката, а на сифон с гофрирана тръба – когато Ви е удобно. И в единия, и в другия случай е необходим преходен маншет от 32 мм (диаметърът на отвеждащия отвор на мивката) към наличния диаметър на тръбите за разклонение на канализацията, от 10 до 100 мм, трябва да се види на място.

Смесител и арматура

Най-добрият смесител е с кълбовидно затваряне и въртящ се кран ръчка. Когато си купувате такъв смесител, трябва да се убедите, че фасетираните части на резбовите съединения на гъвкавите захранващи връзки са на различно ниво, иначе при монтажа те няма да влязат в тръбичките на смесителя. В смесителя с отделни кранове този проблем го няма.

Най-дълготрайните и надеждни гъвкави връзки са метално-пластмасовите, но монтажът на смесител с тях е възможен само при вече окачена мивка, което не е удобно.

Пластмасовите връзки с платнено оплитане могат да се изкарат от отвора под мивката навън и да се свържат, без да се навеждате и да можете да виждате какво правите, но обикновено те се късат.

Монтажът на мивката в банята се прави чрез окачване на мивката за стената на скоби и винтове с дюбели. Имайте предвид, че дори и да са подови, пиедесталът от долната част до пода не е носещ детайл. Болтовете трябва да влизат в стената на не по-малко от 70 мм, затова е добре да си купите не по-малко от 100 милометрови, ако стената е шпаклована под плочките, и още по-дълги, ако замазката е по-плътна.

Дюбелите да са пролипенови. Полиетиленовите не са здрави, металните ръждясват, PVC дюбелите се пукат от смяната в температурата и влажността.

Диаметърът на болтовете трябва да е възможно най-големият, който ще пасне на скобите. Имайте предвид, че мивките са висящи и дори и лекият натиск ще окаже влияние. Ако диаметърът на дупките за болтовете е по-малко от 6 мм, трябва да се разширят или просто не си взимайте такава мивка. Още повече, че тези „алтернативни“ умивалници най-често се оказват много чупливи, не са здрави.

Някои хора си поставят мивка с шкаф в баните си. Но за целта банята трябва да е голяма, под шкафа и вътре в него може да се натрупват замърсявания, а обемът на солидния на външен вид шкаф всъщност не е голям: сифонът и тръбите заемат много място.

Монтаж на мивка

Монтажът на кухненска мивка, от гледна точка на здравината, е лесен, тъй като там има надеждна опора – кухненският плот. Изключения са мивките с корито за вграждане в плота, но те не се срещат често в бита и изискват висококвалифицирана работа за монтажа им.

Но технологично кухненската мивка се монтира по-трудн, тъй като трябва да се работи в самия кухненски шкаф, свити, на тъмно, и трябва да се направи отвор за мивката в плота. Съответно и майсторите взимат по-скъпо за монтаж на кухненска мивка. Затова, ако Ви бива в майсторлъка, можете да опитате да си монтирате мивка в кухнята сами.

Херметизация

Всичкият съвременен санитарен фаянс се комплектува със стандартни уплътнения. При работата Ви с тях трябва да спазвате следните правила:

  • Всички дейности по херметизацията се извършват само при суха арматура. Можете да подсушите със сешоар при нужда.
  • Ако е възможно, не пипайте други повърхности, а тези, които пипате – обезмаслете, като измиете с вода и измиващ препарат за съдове.
  • Паронитните уплътнения (червени или жълти, твърди) се поставят между пластмасовите детайли и металната захранваща тръба.
  • Пластмасовите тръби на стандартните кранове са със запас, трябва да се изрежат по размер, но ако нямате много опит – само с тръборез за пластмасови тръби. Най-малкото изкривяване дори и на най-гладкия срез ще провокира теч през съединението, дори и да го свържете добре.
  • Гумените уплътнения трябва да се намажат със силиконов херметик, преди да се поставят.

Как се прави монтаж на мивка в кухнята?

Последното изисква разяснение. Гумата и силиконът поотделно служат няколко години, а заедно са направо вечни. Както се оказва, това се дължи на разликата на коефициентите им на температурно разширяване – материалите сякаш се разширяват непрестанно един друг, като това не позволява да се втвърдяват или да се късат. Ако монтирате спрямо това, което Ви посочихме, няма да се наложи да мислите за течове много дълги години.

На каква височина се монтира мивката?

Никъде не е регламентирано и нормирано документално на каква височина трябва да се монтира мивката. Специалистите препоръчват да поставите мивката на 80-85 сантиметра от пода, но това е стандарт заради средностатистическия ръст на хората. По скандинавските строителни сайтове препоръчват да е на 85-90 см високо, а в Трондхайм, родината на гигантите викинги, дори се препоръчва да е на 90-95 сантиметра от пода. В Еквадор и Колумбия по-голямата част от населението са ниски – там препоръчват пък да е на 75-80 сантиметра от пода.

Така че, монтирайте я на такава височина, на която да Ви е удобно на Вас – ако в семейството Ви сте по-ниски, монтирайте я по-ниско, ако сте по-високи – по-високо. Да, ако ще монтирате мивка с пиедестал, ще трябва да се съобразите с височината на самия пиедестал.

Надяваме се да сме Ви били полезни!