Самостоятелният ремонт на тоалетната не се отнася към много сложните дейности – съчетанието на температурата и влажността в тоалетната рядко излиза извън границите на нормалното за жилищно помещение. Трябва само да знаете, че тоалетната е изключително функционално помещение и всичко в него трябва да е подчинено изцяло на определената цел – да се осигури най-доброто функциониране на гладката мускулатура на отделителните органи.

Това изобщо не значи, че ще си говорим на неудобни теми. Точно обратното, ще опишем как се прави евтино ремонт на тоалетната, превръщайки я при това в уютно, удобно и умиротворяващо помещение. Още Гален и Авицена са писали, че заради здравето и дълголетието трябва да насочваме естествените си потребности в добро разположение на духа и с удоволствие. Съвременната медицина потвърждава напълно техните изводи.

Етапи на ремонта в тоалетната

Поетапният ремонт на тоалетната включва следните етапи:

  • Избор на типа, мястото и начин на монтаж на моноблока;
  • Разработване на дизайна;
  • Избор и покупка на материалите;
  • Подмяна на главната тръба и останалите канализационни тръби;
  • Зачистване на пода, стените и тавана;
  • Прокарване на комуникациите;
  • Ремонт на пода;
  • Монтаж на санитарен шкаф;
  • Ремонт на стените и тавана;
  • Завършителни дейности за пода;
  • Монтаж на моноблока;
  • Монтаж на осветлението, вентилацията, умивалника, писоар, биде;
  • Завършителни дейности на стените, ревизията, тавана;
  • Монтаж на бойлер;
  • Смяна на вратата.

Ремонтът, при който няма да се сменя санитарният фаянс и при който няма да има сложни строителни работи (козметичен) е много по-лесен. Но ние ще разгледаме по етапи как да направим основен ремонт на тоалетната.

Тоалетна чиния с казанче/моноблок

Заради точно този уред е създадена тоалетната. При избора си на този уред трябва преди всичко да помислите дали да не е окачена тоалетната чиния.

Вградените в стената смесител, канал на умивалника и пита на душа не са нищо повече от мода. Техническата им и икономичната им целесъобразност, меко казано, са много, много съмнителни – най-малката повреда е предпоставка всичко да се разбива, цената им е много висока, а надеждността им – много ниска. В някои държави строителните нормативи направо ги забраняват.

Монтаж на тоалетна чиния за вграждане при ремонт на тоалетната.

Но тоалетната чиния е друго нещо. Подът около постамента ѝ, и особено канализационната тръба, се чистят трудно, а ако се направи изследване на това, което се намира около тях… Ще се въздържим да продължим това изречение.

Под окачената тоалетна чиния подът е равен, удобен за почистване. Ниша в стената в типично жилище няма как да се направи – стената не е толкова дебела – но във всяка малка тоалетна може да се направи шкаф за казанчето, за да не се наслагва мръсотия. И ремонтът на малката тоалетна в този случай решава друг много важен проблем, за което ще поговорим също.

Дизайн

Изискванията към дизайна на тоалетната са съобразени с физиологичните нужди, основани на огромен брой материали, от трудовете на изучаващите лагерите на първобитните хора археолози до най-новите изследвания в областта на молекулярната биология. В основата е един прост факт – биологичната еволюция върви с темповете на костенурка, в сравнение с развитието на цивилизацията, и физиологично ние сме същите, каквито са били нашите далечни прадеди в пещерите.

Без да влизаме в подробности, небезинтересните за склонните към фанатизъм читатели, но изискващи много място за описание, ще дадем заключение:

  • Дребните детайли, особено пъстрите, неприемливите – те създават подсъзнателно усещане за тревожност, което нарушава работата на червата.
  • Трябва да се избягват и ярките, наситените и крещящите тонове в цветовите гами, за предпочитане са пастелните тонове.
  • Общият тон трябва да става по-студен отдолу нагоре, губейки в същото време наситеност.
  • Монолитните вертикални плоскости, които създават впечатлението за отворено пространство, също не са желателни.
  • Стените трябва да се разделят по вертикала на две части – от пода до нивото на очите или от брадичката в седнало положение и нагоре – до тавана.
  • Плътните висящи над главата плоскости също влияят недобре на физиологията.

Забележка: Пастелните цветове са добри с това, че неизбежната в тоалетната промяна на тона на боята няма да е толкова забележимо. Изхождайки от това, физиологично оправданият цветови дизайн в тоалетната изглежда горе-долу така:

  • Под – достатъчно тъмен, жълтеникав, кафеникав или сивкав.
  • Стените на височина 90-120 см (3-4 реда плочки 30х30) – ненаситено червено-кафяв с пъстрини или светлосив също с пъстрини.
  • Стените по-нагоре и до тавана – бежови, горчица, кремави и т.н. Може с плосък релеф или с бледа размита рисунка.
  • Таван – бледосин, бледо-кремав или перлено-сив.

Материали

При избора на материали за ремонт на тоалетната трябва да се вземе предвид следното:

  • Много материал се излива на пода в редки случаи, но това, което се излива дори и в нищожни количества, е наситено с биологично активни вещества и много активни химически съединения.
  • Във въздуха в тоалетната се изпарява по-малко, отколкото от банята, но по-голямата част от изпаренията са химически активни, силно и неприятно миришещи вещества – амоняк, ненаситени и циклични въглеводороди и т.н.

Необходими материали за основен ремот на тоалетната.

Подобни обстоятелства налагат определени ограничения в избора на материали:

  • Трябва да се откажете от всеки вид дърво и продукти на неговата основа (МДФ, ламинат) – те са порести и органични. Това, че дребните пръски от детето или някой гост попиват веднага, е добре само на пръв поглед. Всъщност приятният на допир и радващ очите тиков, тисов или корков под бързо ще стане рай за микробите. На тавана не се пръска, но изпаренията се вдигат първо към него.
  • Не е желателно да избирате и плочки на основата на обикновени силикати. Химически те са неутрални, но микропорите в тях са много и абсорбират миризмите, като ги задържат добре. Ще трябва често да ползвате ароматизатор, а той струва пари и не е естествена съставна част на въздуха.
  • Трябва да внимавате с миещите се тапети заради пълнителите в тях. Те могат също да абсорбират летливи съединения. Изберете или сертифицирани, или от проверен производител.
  • Обикновеното лепило за пода също не е препоръчително, дори и с добавена полимерна емулсия – коефициентът на поглъщане на влага може да достигне 0,4% в обем. За банята това е повече от добре, но в тоалетната на пода не попада вода с шампоан за аромат.
  • Окаченият таван Армстронг се изключва - той е много порест и се прави от химически неустойчиви органични материали – отпадъци от хартиеното производство.
  • Хартиените тапети, независимо кой как ги е модифицирал – също не, поради същата причина.
  • Всякакви бои с органичен пигмент и пълнители много скоро пожълтяват, посивяват и изглеждат захабени.
  • Таванните пана от пяна – също.

За ремонта на тоалетната се препоръчва следното:

  • Облицовката да е от гранитогрес. Плътен, химически устойчив и здрав материал, малко по-скъп от плочките. И процентът на брака е много по-нисък, отколкото е при обикновените плочки, така че като цяло ще Ви излезе по-евтино.
  • Плочки – фаянс или друго на основата на каолин.
  • Боя – на минерална основа и пълнител от мраморен прах.
  • Миещи се тапети – от полипропилен, полиестер или пяна.
  • Гипсокартон – само влагоустойчив, зелен.
  • Профили за гипсокартона – поцинковани или алуминиеви.
  • Шпакловка – всякаква, но задължително да се мине след това с грунд за бетон с дълбоко проникване.
  • Хидроизолация – на доказана марка или полиестер.
  • Лепило за плочките на пода – саморазливно или на циментена основа – основното и течно полимерно – завършващото.

Забележка: Саморазливните подове са били измислени преди всичко за тоалетни. Не са скъпи, но и разходът им за тоалетната е малък.

Продължаваме със смяната на канализацията в тоалетната в следващата част на този материал – ТУК!