Във втората част на този материал (ТУК!) Ви дадохме някои насоки за ремонт на пода и прекарване на комуникациите в тоалетната, а също и за инструментите, които са подходящи за отремонтиране на пода. Сега ще се спрем на други важни части в тоалетната.

Ремонт на стените и тавана в тоалетната

Вече казахме за ремонта на стените и тавана, ако помещението е сухо. Ако е влажно, с пукнатини и плесен – трябва да се направи основен ремонт по всички правила.

Ремонт на тоалетна - лепене на плочки, облицоване на стени, под и таван.

Завършване на пода в тоалетната

Тука, освен вече споменатите каолинови плочки и гранитогрес, перфектен вариант е мармолеум. Макар в структурата му да има корк, като цяло, този материал е бактерициден. Има и още едно немаловажно предимство: притиснат от тоалетната чиния, няма да пусне ръждата надолу по крепежните елементи, при нужда лесно могат да се извадят от гнездата им и да се заменят.

Друг интересен вариант е да оставите горния полимерен слой на саморазливния под както е, без да го покривате с нищо. Ще получите топла, леко пружинираща под краката Ви повърхност в жълт или сив цвят.

Монтаж на тоалетната чиния

Препоръчано от медиците, отново заради физиологичните съображения, височината на седалката на тоалетната чиния трябва да е на 40 см от пода. Но това е усреднен показател, физиологично трябва коленете на седящия да са леко повдигнати. В семейство с по-ниски хора или обратното, с по-високи, височината ще е различна. Тоалетната чиния, монтирана върху пода в тоалетната, може да се повдигне с подлагане на пластина. Височината на окачена тоалетна чиния може да е всякаква, в разумни граници, разбира се. Начините на монтаж и закрепване и в двата случая също са различни.

Стояща/подова тоалетна чиния

Тук вариантите са два. Първият е с болтове за пода. С анкерни пластини този крепеж ще е здрав и в саморазливен под с обща дебелина 40-60 мм. Но този вариант е за твърдите православни педанти – болтовете рано или късно ръждясват и подът трябва да се ремонтира отново.

Инструкции за монтаж на тоалетна чиния.

Вторият вариант е много по-привлекателен – анкерни скоби с метални цанги 100-200 мм. Дупките за тях могат да се пробият и в чист под, а под мармолеума няма да ръждясат. Ръждясалите отгоре скоби се изваждат с водопроводен ключ, като няма нужда да се сваля тоалетната чиния, може да се сменят една след друга.

Окачена тоалетна чиния

Тук също вариантите са два, но се различават само по това дали искате да пипате пода, или не. В първия случай се използва заварена рама от две ъгълчета с напречнна греда, размерът на ъгълчето е 60 мм. Рамата или се монтира в мазилката на пода (това е възможно само при саморазливен под; бетонната мазилка е прекалено ронлива), или към него се прикрепят анкерни скоби.

По втория начин две П-образни рами от такъв ъгъл се прикрепят към анкерни скоби към стената и към тях се окачва тоалетната чиния. 

Други подобни

Монтажът на другите елементи от санитарния фаянс, бойлера, лепенето на плочките на стената и тапетите няма някакви особености. Таванът можете само да го пребоядисате евтино и „сърдито“. Разбира се, таван от гипсокартон в тоалетната не е забранено да се прави, може даже да е на няколко нива и със светодиодна подсветка, но той се прави така, както и в другите помещения, с едната разлика, че гипсокартонът трябва да е влагоустойчив, зелен.

Смяна на вратата на тоалетната

Тук най-евтиният и лесен вариант е да си поръчате с доставка и монтаж врата за тоалетната. Има много фирми, които ще Ви направят по-изгодни оферти от това сами да си я монтирате.

Ако „смяната“ означава да се свали, пребоядиса и отново да се сложи вратата, имайте предвид, че трябва да боядисвате само хоризонтално, иначе боята ще потече надолу. Боята трябва да е същата, като в тоалетната. Белилото може да е каквото предпочитате – титан, олово (не се притеснявайте, това не е свободно олово, не е опасно), цинково. Последните пожълтяват след 3-4 години от следите на амоняк във въздуха, титаниевото на практика е вечно.

Козметичен ремонт на тоалетната

Козметичният ремонт на тоалетната предполага, че работата ще е само до облицоване и боядисване, а всички уреди ще си останат на местата. Облицоването на стените и тавана в този случай не е по-различно от вече описаното, а с пода е още по-лесно:

  • Махате цокъла.
  • Периметъра на помещението и около главната канализационна тръба се херметизира със силикон.
  • Вариант 1 – на пода върху старите плочки изливате полимерен саморазливен под с дебелина 10-15 мм.
  • Вариант 2 – поставяте мармолеум, като предварително трябва да свалите тоапетната чиния. По-евтино е и можете да смените ръждясалите крепежни елементи. При изправни крепежни елементи на листа мармолеум, на местата за болтовете, се правят кръстообразни нарези (така няма да трябва да мерите с часовникарска точност), а след това се изрязват излишъците от настилката с монтажно ножче.
  • Поставяте цокъла и сте готови.

Умивалник в малка тоалетна

Ако не можете да откриете и да си закупите толкова малка мивка за тоалетната, можете да си направите умивалник и сами.

  • Чучурът е готов, трябва да е възможно най-малко изнесен.
  • Мивката – пластмасова дълбока купа за многократна употреба с тънко дъно. Изборът е богат, цените са съвсем приемливи.
  • Изводите за водата – метално-пастмасови гъвкави връзки, както е при кухненската мивка.
  • Оттичането – гофрирана тръба 32 мм в тройника към канализационната тръба от банята към кухнята.
  • Сифон – за сметка на извивката на гофрираната тръба е.

И как от една купа може да стане мивка? Първо, в центъра на дъното на купата се правят 4 дупки от по 4 мм в окръжност с диаметър 30мм. Това ще е цедката. След това се изрязва от шперплат цилиндър – външният диаметър трябва да е колкото диаметъра на дъното на купата, без краищата му, вътрешният – 35 мм. Този цилиндър се облива с ПВЦ емулсия. След това този цилиндър се залепва със силиконово лепило ЗА АКВАРИУМИ към края на купата и със същото лепило се залепва гофрираната тръба от другата му страна.
Остава да се изреже отвор за купата в санитарния шкаф с циркуляр за камък (плочките вече са налепени) с диаметър спрямо горния диаметър на купата, така горният ѝ край ще легне върху шкафа. Най-важното е водата да не се излива в самия център на мивката, за да не пръска, трябва да е леко встрани.

И накрая мини-мивката за тоалетната се закрепва със силикон, сега вече можете да използвате и по-евтин – строителен. Свързвате гофрираната тръба с канализационната, херметизирате със същия силикон, вкарвате в шкафа меките водопроводни връзки и ги свързвате с гайките, извеждате ги отгоре и ги свързвате със смесителя, поставяте го на мястото му и готово.