Капково напояване – от пластмасови бутилки до автоматизирана оранжерия – 2 част

Към ПЪРВА ЧАСТ

За дупките

При първите опити със самоделно капково ще трябва да се научите да правите филъри в пластмасата – калибрирани и профилирани тесни отвори за вода. Те ще осигурят стабилен разход на вода от един капкомер при колебания на налягането в много големи граници и нелоша устойчивост на системата на замърсявания с частици земя.

За оформянето на филъри ще Ви трябва електрически поялник (желателно е да е поялник молив с бронзово-никелов връх) и част от велосипедна спица от неръждаема стомана. Това се прави като шило и се полира (задължително). 

Накрайникът се пристяга към върха на поялника със стоманена скоба с винт. Включвате поялника и когато се нагрее, стягате винта, тъй като иначе вследствие на топлината накрайникът ще се раздвижи.

После Ви е необходимо парче прозрачен градински маркуч и пластмасова бутилка. Маркучът се закрепва в отвор на дъното ѝ, свободният му край се прегъва и стяга или се запушва. Бутилката се поставя на височина около метър-метър и половина. След това в маркуча с накрайника се правят ред дупки, като всеки път се натиска все повече. Трябва да контролирате доколко влиза накрайникът на поялника в маркуча.

Накрая закрепете перфорирания участък от маркуча хоризонтално с филърите надолу, поставете чаша под всеки филър. Напълнете бутилката с вода и засечете времето, за което от филъра ще се изтече във всяка чаша 100-200 мл. Готово, сега можете да направите филърите спрямо разходите на вода на час, ще трябва само да вземете предвид дебелината на стените на маркуча.

Започва да капе

Започнете със система за точково капково напояване от дозиращи съдове без водопроводна мрежа, като най-елементарното и евтино. На големи площи те са изключително трудоемки, но в малка градина до 200-400 не се увижда много. И не мислете, че ще трябва да правите нещо високотехнологично – точковото напояване на малки открити площи почва не е нищо друго, а е капково напояване от пластмасови бутилки. Може да се направи по три начина – микроспрей, наземно и в земята. Дозаторите могат да бъдат също буркани и тръби. Но първите не са евтини, а съдът при вторите при оптимална дълбочина не е достатъчен за нормално напояване на повечето растения.

Микроспреят изключва замърсяването на филърите в дозатора със земя, но му трябва стойка, за да виси, затруднява пълненето на клатещите се дозатори и не позволява да се подава водата точно към корените. Наземното напояване изисква бутилките да се доработят, ако са необходими десетки такива или стотици, излиза много трудоемко. В подземното точково напояване от бутилки в последно време се случиха радикални промени, които го направиха много ефективно.

Най-елементарното наземно капково напояване може да се организира с пластмасови туби или бутилки от литър и половина, поставени в редовете между насажденията. Филърите в тях се правят на височина 3-5 см от дъното, за да не се утаяват налетите във водата. Това напояване е подходящо за влаго- и светлолюбивите култури с много високо разположени над земята плодове, например домати, патладжани. Големият недостатък на тази система е, че редовете задължително трябва да се мулчират.

Много по-добри резултати дава подземното напояване от обърнати и изрязани бутилки. Тук вече няма да е необходим мулч, дозаторите се пълнят по-удобно, а изпаренията от тях създават известен микроклимат за растенията. Но малка, обаче пък истинска революция в бутилково-капковото напояване направи появата на пазара на накрайници с резба с размери на гърлото на бутилки с готови филъри. Първоначално са измислени от градинарите; накрайниците се използвали от сладкарите за шприцове. Освен другите предимства на подземното напояване, дозаторите могат да се пъхнат косо в земята и да подават вода директно към корените.

Други варианти

Освен бутилки, за точково самостоятелно капково напояване понякога се опитват да използват медицински инфузионни системи. Но не се знае какви са дълговременните резултати от подобни опити, тъй като медицинските инфузионни системи са оборудване за еднократна употреба:

• Тънкият филър се замърсява много бързо;
• Ако махнете филъра, иглата се запушва с почва малко по-бавно;
• Щипките на регулаторите на потока се разширяват бързо, щифтовете на колелцето излизат от местата си и регулирането спира напълно;
• Маркучетата също помътняват бързо, отвътре стават хлъзгави, набъбват; просветът на маркуча се стеснява, а след това тръбичките изобщо се разскачват.

Освен това медицинските инфузионни системи струват пари, и то не малко. А ако медицинският персонал, въпреки строгите забрани, не ги унищожава след използване (не подлежат на дезинфекция след употреба), кой знае на какви болни хора са им ги поставяли. И не е ли голям рискът да се заразите с нещо така…

На много големи площи, до 600 и повече, наземно капково напояване от относително подръчни материали можете да си организирате по следния начин:

• Линии за напояването (напоителни ленти) – от градински ПВЦ маркуч с диаметър на просвета 3-8 мм, относително евтини са. Филърите в тях се правят както вече описахме.
• Две кофи – отворите на дъното им се правят по външния диаметър на резбата на гърлото на бутилка, бутилката се поставя в кофата и се уплътнява добре около гърлото ѝ. Това е идеален вариант за вилата през почивния ден – цялата система се разгъва лесно, а преди да си тръгнете, също толкова лесно я събирате и прибирате.

Продължаваме по темата в ТРЕТА ЧАСТ!