Електрическо отопление – видове
Има много видове отопление. Един от тях е отопление с помощта на електричество. При това за основна енергия, която се преобразува в топлина, се използва електрическата. Преобразуването се осъществява по няколко начини. Ще се спрем на тях по-подробно.
Има пет основни типа отопление, базирани на използването на електрическа енергия. Шестият вид – производство и използване за собствени нужди на електрическа енергия – е отделна тема на разговор, затова няма да го разглеждаме в тази статия.
Основни видове електрическо отопление
- Електрически котли с контурно отопление.
- Отоплителни електрически конвектори.
- Инфрачервени нагреватели.
- Подово отопление.
- Духалки, калорифери и маслени радиатори.
Веднага ще кажем, че почти всички електрически системи за отопление се считат за скъпи за експлоатация. Това се дължи на цената на електрическа енергия. Възможно ли е да се отоплявате с електричество заедно с други видове топлина, без да плащате прекалено скъпо? По-долу ще опитаме да изясним това, като разгледаме особеностите на всеки вид електрическо отопление.
Принцип на работа, плюсове и минуси на всеки вид електрическо отопление
Електрическите котли работят на принципа на нагряване на течност с външен контур за отопление. Те са два типа:
- Котли с монтирани нагреватели;
- Електродни котли.
Всеки е запознат с обикновените електронагреватели. Те се монтират в корпуса на електрическия котел, където нагряват проточната вода. Нагрявайки се, водата циркулира още по-силно в системата. Почти винаги се монтират циркулационни помпи – за по-добро налягане и циркулация на водата. Обикновено в един котел производителите монтират 3-4 нагревателя. В зависимост от режима, те се включват по единично, групово или всички заедно. Диапазонът на мощността на повечето котли на пазара е от 3 до 50 кВт. Има модели, които работят на една фаза (220 W) и на три фази (380 W). Към 3-фазната мрежа се свързват по принцип по-мощни котли. Електродният котел се отличава с това, че електрическия ток преминава от един електрод към друг директно през течността, която в резултат на това се нагрява. Обикновено за течност се използва не вода, а специална незамръзваща течност или антифриз.
Предимства на всички електрически котли:
- Малки размери;
- Лесен монтаж и управление (с копче или електронен блок);
- Точно и бързо регулиране на температурата;
- Възможност да свързване с дистанционни сензори за стайна температура;
- Безшумна работа;
- Относително ниска цена на котлите;
- Екологично безвредни (в резултат на което не е необходимо да има комин);
- Висок коефициент на полезно действие.
Недостатъци:
- Високо потребление на електроенергия в отоплителния сезон (цената на електрическа енергия се усеща доста);
- При котлите с нагреватели с времето (след няколко години) нагревателният елемент се покрива с налепи, котлен камък и рано или късно излизат от строя;
- Повечето котли изискват добро състояние на електрическата мрежа, която да отговаря на мощността на котела със запас и на други изисквания;
- При неправилни сметки или икономия често електрическите котли не се справят с натоварването – не могат да осигурят топлина напълно, да не говорим за вода за домакински нужди;
- Котлите не загряват дома веднага, а след известно време (не много);
- Работата на всички електрически котли зависи пряко от напрежението и мощността на електрическата мрежа, а електродните котли, освен това, променят мощността си в зависимост от състава и температурата на течността в отоплителната система.
Отоплителни конвектори
Използват термонагревател като работещ елемент. Само тук термонагревателят се монтира не във вода, а в керамичен изолатор в красив безопасен корпус от алуминий или стомана. С други думи, нагряването става от топлинния корпус на уреда и въздуха вътре в него. Нагретият въздух започва да се вдига нагоре, отстъпвайки място на по-студения, започва процес на циркулация и нагряване на въздуха в помещението.
Конструктивно електрическите конвектори са:
- Подови;
- Стенни – плоски правоъгълници с различни размери;
- Вградени или външни;
- Вътре в тях е монтиран термостат, който поддържа необходимата температура.
Тези уреди могат да се монтират навсякъде. Те загряват стаята сравнително бързо, разбира се, ако са пресметнати точно броят и мощността им. На практика няма нужда да се управляват: термостатът поддържа избрания режим. Съвременните модели не изсушават въздуха, корпусът им е надеждно изолиран от нагревателя, благодарение на което детайлите в корпуса не се нагряват до повече от 60 градуса и уредът може да се използва във влажни помещения.
Към минусите се отнася ниската мощност на един конвектор – за затоплянето на цяла сграда ще са необходими повече уреди. Електрическата мрежа трябва да може да издържи мощността на всички конвектори заедно (обикновено мощността на един конвектор е от 1 до 3 кВт).
Инфрачервени нагреватели
Инфрачервените печки станаха популярни отскоро. Принципът им е да преобразуват електроенергията в инфрачервени лъчи, които, на свой ред, нагряват предмети около тях.
Конструктивно могат да са:
- Плоски стенни или подови правоъгълници;
- Различни устройства на крачета.
Мощността на уредите от различните модели варира от 0,25 до 3-4 кВт. Обикновено са със степенен регулатор на мощността. Тези уреди могат да затоплят въздуха бързо в определена зона. Това е техен плюс и минус. За пълноценно затопляне на едно помещение ще трябват повече. За нормалното затопляне на помещение има системи от инфрачервени подови отопления или стенни. Разбира се, те са по-икономични от другите видове електрическо отопление, но общите разходи на всички уреди все пак са високи.
Икономичността на ИЧ уредите се дължи на това, че те могат да се насочват само към необходимите от затопляне места. При това в едно помещение могат да се направят зони с различен температурен режим. Освен това, ако човек е в зоната на действие на лъчите от уреда, той самият ще се нагрява малко или много (макар и въздухът да не е толкова нагрят) и ще усеща субективен комфорт. Тези уреди са по-икономични от електрическите котли с 20-35%.
Електрическо подово отопление
Представлява тънки проводници на ток, монтирани в пода. Конструкцията им е:
- Кабел, който се поставя на определени участъци от пода (на вълни, на зиг-заг и други);
- Под формата на плочи с нанесен проводник.
Проводникът винаги се оправи от определени материали, за тока е голямо съпротивление. Затова се нагрява при преминаване на ток. В резултат на това се нагрява и самият под, като след това отдава топлина във въздуха в помещението.
Монтажът на електрическото подово отопление може да е различно:
- Може кабелът да се залее с бетон;
- Може кабелът просто да се закрепи под дюшемето или паркета;
- Могат да се застелят подложки под линолеума или ламината.
С други думи, подово отопление може да се монтира във всяко помещение. Количеството нагревателен кабел или подложки се смятат спрямо характеристиките им и площта на помещението. Те се свързват с електрическата мрежа с помощта на електронен регулатор, който се настройва на необходимия режим на нагряване. Този регулатор сам включва и изключва отоплението, когато трябва, което спестява разходите.
Много удобен вид отопление е. Но за добро отопление се изисква монтаж на подово отопление по цялата площ на пода. При по-големи размери на помещението разходите за отопление ще са огромни.
Различните видове духалки, маслени нагреватели и калорифери се използват само като помощно отопление. Това се обяснява с техните недостатъци, почти всичките затоплят помещението бързо, но само ако то е малко (не говорим за мощните калорифери). При това те потребяват изключително много електроенергия и не са пожаробезопасни. По принцип са с най-простата регулировка на мощността и не могат да поддържат сами необходимата температура. Почти винаги изсушават въздуха, което в повечето случаи е минус.
Общи аспекти при електрическото отопление
С изключение на котлите, всички видове електрическо отопление нямат нужда от външни нагреватели и помощни устройства (контури и радиатори за отопление, комини), което е несъмнен техен плюс. Те са много лесни за управление и монтаж, имат ниска инертност. Често може да се свържат с електронни блокове за управление и с дистанционно управление.
И отново, повечето разгледани видове електроотопление са много скъпи за експлоатация. Мощността на всички уреди, необходима за отопление на помещение с определена площ, е еднаква и е доста висока. Прието е да се смята, че за отопление на 100 кв. м. с височина на тавана 2,5-3 м трябва 12-16 кВт мощност на уреда.
Тук влияе и фактора географско разположение на отоплителния уред. В южните райони на страните разходите за електрическо отопление ще са много по-ниски, отколкото в северните. Голяма роля играе и конструкцията на дома. Колкото по-топъл и малък е домът, толкова по-малко електроенергия ще се употребява за затоплянето му. Обикновено електричество се използва за отопление на малки площи в едноетажни домове или апартаменти при наличие на мощност на електрическата мрежа. В останалите случаи електрическото отопление се използва като помощно.
И най-важното – този вид отопление Ви прави напълно зависими от наличието на електрическа енергия, тоест системата е енергозависима.
Оставете коментар