В магазините за битова техника могат да се чуят наистина невероятни неща, например, че между хидроакумулатор и разширителен сън няма никаква разлика, освен в цвета: едните са сини, другите са червени. Тогава защо се налага да се оцветяват два еднакви агрегата в различни цветове, ако те са взаимнозаменяеми?

Различни функции – различни устройства

По принцип разликата между хидроакумулатора и компенсиращия съд се определя от функционалността. Хидроакулуматорът е предназначен за защита на водоснабдителната система, а разширителният съд – за компенсиране на топлинното разширяване на водата. Различните задачи изискват от конструкцията на агрегатите различни неща, затова не трябва да се объркваме от приликата им външно.

Основната задача на разширителния съд е да поддържа стабилно налягането в отоплителния контур с корекция на топлинното разширяване на водата. Течностите като газовете увеличават обема си при нагряване, но не могат да се свиват. Когато на водата и стане тясно, тя излиза на свобода, без да се съобразява с препятствията. Резултатът е предсказуем: появява се теч там, където е стиковано, или тръбопроводът се пука. За да се предотвратят аварии, трябва да се монтира разширителен съд, в който се събира излишната вода.

Хидроакумулаторът (известен повече под името хидрофор) изпълнява защитни функции във водоснабдителната система, като компенсира колебанията в налягането в мрежата при включването и изключването на помпата. Така се избягват хидравлични удари, които съкращават срока на експлоатация на системата. Освен това помпеното оборудване не може да работи непрекъснато, затова е важно да има запас от вода, ако тока внезапно спре или помпата се счупи.

Едновременно с това хидрофорът поддържа достатъчно налягане в системата, докато помпата не работи. Докато налягането в мрежата не падне до критичната точка, помпите си „почиват“ – няма нужда да ги пускате всеки път, когато отваряте крана. Колкото по-малко се включва и изключва, толкова по-дълго ще Ви служи помпата. Разбира се, не всички хидрофори са еднакво ефективни в задачата си – важно е да изберете правилно агрегата и аксесоарите към съда, като вземете предвид характеристиките на помпеното оборудване, броя на точките за разпределяне на водата и разхода на вода в системата.

В интернет можете да намерите форуми за определяне на оптималния обем водосъбирателен резервоар, но в някои случаи в метода за смятане трябва да се направи корекция в условията на експлоатация. Например при често прекъсване на електрическото захранване обемът на съда се избира със запас – но равен на толкова, че да не допуска да се застоява вода. Ако не знаете или нямате достатъчно опит да вземете предвид всички нюанси и да монтирате хидрофор сами, обърнете се за помощ към специалистите.

Всичко е до мембраната: конструктивни разлики между хидрофора и разширителния съд

Първоначално разширителните съдове са се правели отворени, но после се оказало, че това инженерно решение създава много проблеми. Първо, водата постоянно се изпарява и загубите ѝ трябва да се попълват. Второ, никой не е отчел корозионното действие на кислорода. Трето, в отворените контури налягането се контролира по-трудно. Накрая, монтажът на съда излиза доста, тъй като конструкцията трябва да се изолира.

Появата на здравите и еластични мембранни материали подсказало изхода от инженерната задънена улица, като станало възможно производството на затворени разширителни съдове, които не пропускат кислород. Аналогично били разрешени и задачите за поддържането на постоянно ниво на водата и регулиране на налягането. Освен това затворената конструкция улеснила монтажа и сервизното обслужване на разширителните съдове – агрегатът вече може да се монтира не само в горната точка на системата, а навсякъде, където ще Ви е удобно на Вас.

Диафрагмената мембрана разделя обема на компенсиращия съд на две части. Горната част се пълни с топлоносител, а в долната част вкарват въздух, който притиска плътно диафрагмата към стените на резервоара. Увеличаването на обема на топлоносителя при нагряване свива въздуха, като пропуска водата в горния отвор на съда.

Хидроакумулаторите също имат мембрани, но формата и мястото им са много различни. Вътре в съда има балонна мембрана във формата на круша, която се закрепва между фланците, изключвайки контакт на водата с вътрешната част на резервоара. Точно затова е недопустимо използването на разширителни съдове във водоснабдителните системи: ако питейната вода се докосне до стените на резервоара, качеството ѝ ще се влоши – например от крана може да започне да тече ръждива вода.

Докато напорът на постъпващата вода не уравновеси налягането на въздуха между стените на съда, мембраната се разширява, като се опитва да запълни целия обем на хидрофора. Налягането на въздуха се регулира от нипел. В горната част на съда има тръбичка, към която се съединява въздухоотвод и предпазен клапан.

Тъй като мембраните на разширителните съдове и хидрофорите функционират в различни условия, изискванията към материалите също са различни. Така за диафрагмената мембрана е важна термичната устойчивост, тъй като температурата на водата в отоплителните системи стига до 90 градуса по Целзий.

За балонните мембрани приоритет са динамичната еластичност и устойчивостта към чести разтягания и свивания – от 5 до 15 цикъла на час в общ режим. Тъй като мембраните хидрофори контактуват с питейна вода, се правят от хранителна гума с минимална дифузия. Устойчивостта към топлинно въздействие не е от кой знае какво значение – температурата на водата в мрежата за студено водоснабдяване не превишава 30 градуса.

Коя мембрана не по-добра?

Спрямо свойствата на мембраните можем да направим извод за допустимите сфери за използване на агрегатите. Ако се монтира мембранен хидрофор в отоплителна система, балонната мембрана бързо ще излезе от строя. Но пък разширителните съдове се използват успешно в автоматичните противопожарни станции като съдове за гасящи течности или модули за прахово пожарогасене.

За произвеждането на мембрани се използват различни материали:

  • Natural – натурален каучук, съвместим с техническа и питейна вода; отличава се с голяма динамичност на еластичността, макар че с течение на времето може да се наблюдава частична дифузия;
  • Butyl – бутилова гума за компенсационни съдове и хидрофори. Материалът е по-устойчив на дифузия в сравнение с каучука, но не е толкова еластичен;
  • EPDM – етилпропиленова гума, по характеристики прилича на бутиловата гума, но е по-водопропусклива. Както и каучукът, може да се използва с питейна и с техническа вода;
  • Nitril – има антикорозионни свойства и издръжа на въздействието на активните среди;
  • SBR – мембранна гума за разширителни съдове, за монтиране в хидрофор не е достатъчно разтегателна.

Синтетичните гуми са предназначени за експлуатация при температури от -10 до +100 градуса; при каучука работните температури са от -10 до +50 градуса.

Сега, когато знаете какви са разликите между елементите в системата за отопление и за водоснабдяване, никой продавач няма да може да Ви обърка или излъже. Сами ще знаете кое устройство Ви трябва – хидрофор или разширителен съд. Проверете внимателно документите, приложени към модела, и изберете правилно!