Ремонт и изграждане на канализация – технология – 1 част
Самостоятелната смяна на канализацията в дома е сложна, трудна, отговорна, проблемна и опасна работа. Там, където още има от старите чугунени тръби, смяната с пластмаса, както се казва, направо крещи. Но санитарно-техническите дейности са скъпи и има защо. Затова Ви препоръчваме да правите самостоятелно ремонт на канализацията само при остър недостиг на средства. И предварително трябва да си изясните как точно се прави канализация, иначе може заради някоя дребна неточност домът Ви да се превърне в газова камера. В това отношение работата на майстора може да се сравни с тази на сапьор.
Устройство на канализацията
Основните принципи на устройството на канализацията е, че при каквито и да е външни условия, налягането в основната тръба трябва да е малко по-високо от атмосферното и с точни наклони.
При нарушение на първото правило, когато налягането е по-ниско, атмосферният въздух притиска канализационните газове в жилището и може да се образува взривоопасна смес. При много високо налягане вредните газове излизат от сифона и навлизат в жилището.
За наклона на тръбите на канализацията
Монтажът на канализационни тръби се прави под наклон в строго определени граници. При малък наклон течността просто не се оттича по тях, а при голям водата се оттича много бързо, но замърсяванията остават по тръбите. Парадоксално е, но прекомерното оттичане на водата в канализационните тръби води до тяхното замърсяване. Минималният наклон на канализационните тръби е както следва:
- При диаметър 50 мм – 30 мм/м.
- При диаметър 110 мм – 20 мм/м.
- При диаметър 160 мм – 8 мм/м
- При диаметър 200 мм – 7 мм/м.
Максималният наклон не трябва да е повече от 150 мм/м, с изключение на отвеждащите тръби на санитарния фаянс с дължина до 1,5 м. Допуска се канализационните тръби да се свързват под прав ъгъл само вертикално.
Трудно се засичат наклоните в жилището, а е много важно. Затова при цялостна замяна на канализацията или при проектирането ѝ за ново жилище се препоръчва да се използват специализирани ръководства. В тях ще откриете числата и формулите, по които можете сами да си сметнете индивидуално какъв трябва да е наклонът на всяка тръба във Вашето жилище.
Относно съседите
Няма как да смените канализацията в дома си, ако не сте в добри отношения със съседите, защото докато Вие работите, съседите Ви над Вас и под Вас ще трябва да стоят без вода и да търпят. А всеки таен недоброжелател, отваряйки крана на главната тръба за топлата или за студената вода, ще им даде знак, че сте приключили с ремонта. Те ще започнат да използват вода и всичко отгоре ще се стовари у Вас.
Защитни средства и предпазни мерки
При ремонт на канализацията главната тръба трябва да се смени, а дори и да не се сменя, трябва за известно време да се освободи. Да речем, че сте си уредили нещата със съседите, водата е спряна. Но къде Ви е гаранцията, че някой от съседите няма да забрави и да си свърши работата в тоалетната чиния, след което да пусне водата? И всичко ще дойде у Вас. И върху Вас. Затова, преди да започнете работа:
- Свалете тоалетната чиния и я изчистете.
- Облепете стените и пода на тоалетната с нещо.
- Запасете се с дъждобран, гумени ботуши, ръкавици и каска със защитно стъкло.
Закрепване на главната канализационна тръба отгоре
Задължително условие за ремонта на канализацията е да закрепите добре основната канализационна тръба отгоре. Не се надявайте на основните крепежи (ако още са там) по етажите – с времето те отслабват, ръждясват и при ремонт всички горни секции може да се окажат у Вас.
Освен това старата чугунена тръба може да се спука от вибрациите при работата с електрически инструмент или от ударите, дори и да не работите в близост до нея. Правилно направеният крепежен възел е и амортисьор, ще погълне вибрациите. И във всеки случай, добре закрепената главна тръба ще намали вероятността от авариране на канализацията.
За да закрепите главната тръба отгоре, под тавана, но задължително по-нависоко от най-горната свръзка на тръбите, от двете ѝ страни се монтират с циментен разтвор две здрави патерици с диаметър не по-малко от 12 мм. Добри са отрезките от резбови шпилки или готови шпилки с метална монтажна цанга, тогава може и без цимент. Дълбочината трябва да е не по-малко от 120 мм. Шпилката трябва да е на минимум 40 мм след средата на главната тръба.
Главната канализационна тръба се закрепва с две полукръгли скоби 2-3х40-60 мм отпред и отзад. Под скобите се поставя тънка, плътна гума. В „ушите“ на полукръглите скоби трябва да се направят отвори за шпилките. Скобите с шпилките се закрепват между две гайки, като се стягат една след друга. Не се допуска тръбата да се закрепва само с една скоба към стената. Ако тръбата си е допряна към стената, под нея за задната скоба трябва да се направи пролука. И не забравяйте, че чугунът е много чуплив!
Продължаваме във ВТОРА ЧАСТ>>>!
Оставете коментар